in ,

„В омагьосан кръг“: за хиляди украинци в България здравната грижа остава само на думи

В последната седмица с всеки изминал ден става все по-устойчива една тенденция – увеличава се броят на украинците, получили временна закрила в България, но намалява броят на онези от тях, които са останали в България. Само за последните 10 дни украинците в страната са намалели с 10 хил. души. Сред многото проблеми, с които те се сблъскват, е невъзможността на държавата да осигури навременна здравна грижа на нуждаещите се от трайно наблюдение и лечение, въпреки че институционалните механизми бяха задействани преди месец и половина.

Временната закрила е онзи европейски механизъм, който на теория трябва да даде на хората, бягащи от войната бърз достъп до здравната система, пазара на труда и образователната система на страната, в която се намират. На практика в България това не се случва точно така. Хората, дошли от Украйна, действително получават много бързо документ за временна закрила (на момента, в който отидат да поискат издаването му), но да се възползват от правата, които дава този документ, понякога е трудно, а на моменти – напълно невъзможно.

Заради проблем със системата на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и подаването на информация към Националната агенция по приходите (НАП), седмици наред

въпреки че по закон трябва да са здравноосигурени. Това на практика блокира всички останали процеси – те не можеха да се запишат при личен лекар, да получат от него направление за преглед при специалист, да влязат в болница, освен ако състоянието им не е спешно, защото нямат направление за хоспитализация. Бременните не можеха да бъдат прегледани от специалист преди раждането. Диабетиците не можеха дори да започнат процедурата да получат инсулин. Онкоболните не можеха да бъдат изследвани и да започнат лечение.
От агенцията за бежанците съобщиха за „Дневник“, че проблемът все още не е изцяло решен и всеки, който е получил временна закрила, но не излиза в системата, може да отиде лично да отиде в агенцията (гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б) с копие на картата си за временна закрила, да обясни какъв е проблемът и служителите там ще му съдействат в решаването му.

Тези, които не са физически в София, могат да опишат проблема си в имейл до агенцията ( като пишат до sar@saref.government.bg) и отново прикачат в имейла копие на картата си за временна закрила. И в имейла, и при лично посещение чужденецът трябва да посочи и кой е най-близкият му териториален офис на НАП.

Личен лекар от Варна, с когото „Дневник“ разговаря, направи на 27 май проверка и от 22 записани украинци при него, само една жена с диабет не излезе в системата при проверка на здравноосигурителния статут. Ваня Добрева, председател на Асоциация „Хипофиза“, която активно помага на бежанците във Варна и региона също направи тест, който показа, че от 10 души в системата излизат само 5. За останалите проблемът продължава да стои.

На 25 май Добрева е изпратила писмо до вицепремиера Калина Константинова, здравния министър Асена Сербезова и председателя на агенцията за бежанците Мариана Тошева, в което ги е уведомила, че едва миналата седмица украинските деца са излезли като здравноосигурени в системата на данъчните, а на 25 май са прехвърлени данните само на част от възрастните.

От НАП съобщиха за „Дневник“, че

агенцията за бежанците има ангажимент да изпраща
данните в момента, когато има готовност

и тези данни се отразяват веднага в системата на приходната агенция. След като информацията постъпи в системата на приходната агенция, правата на хората с временна закрила се приравняват с правата на здравноосигурените, като здравният статус на всеки се актуализира в полунощ всеки ден. Ако са подадени от агенцията към НАП и вече фигурират в системата, само с представяне на регистрационна карта за временна закрила, бежанците могат да получат веднага удостоверение за здравните си права от всеки офис за обслужване на клиенти на НАП в България.

От началото на април до 25 май агенцията за бежанците е подала към НАП данни за 82 766 души под временна закрила (от общо малко над 110 000), които вече са вписани в системата на НАП. Има и украинци, които са здравноосигурени, тъй като вече работят в страната.
По данни към 27 май 2022 г., с трудови договори са 3781 души като от тях 2681 са с издаден личен номер на чужденец от агенцията за бежанците.
За хората, които заради административни проблеми остават извън здравната система, има два варианта – или сами да плащат за всичките си прегледи, изследвания и лечение или да разчитат на дарения. Дори и при наличието на средства обаче понякога намирането на нужните лекарства е изключително трудно и често става с помощта на българи, болни от същото заболяване и техните пациентски организации, или с помощта на лекари, които лекуват това заболяване.

В центъра в столичния квартал „Младост“ (който скоро ще трябва да се премести, но още няма къде) също всеки ден се опитват да решават най-различни здравни проблеми на украинци и често трябва да плащат с пари на фондацията или лични средства за лечение, изследвания или лекарства.
„Каквито и закони да се напишат каквито и процеси да се направят, изпълнението е важно“

Кремена Кунева, председател на Фондация „За доброто“ и организатор на ситуационния център в София

Понякога чакането води до усложнения. Например, личен лекар от Варна съобщи пред „Дневник“, че украинка с диабет толкова дълго е чакала информацията за здравноосигурителния й статус да се промени в системата, че когато това най-накрая се случва, тя не успява да отиде при него. Причината – инсулиновият й диабет толкова се е влошил, че тя влиза в болница. Случаят е от преди десетина дни и е само един от многото, с които се сблъскват лекарите във Варна, които са съгласни да лекуват украинците.

Проблемите можеха да изглеждат като нормално напасване в ситуацията, ако решението украинците да са здравноосигурени за сметка на държавата не беше взето от парламента още на 13 април. Забави се обнародването му в Държавен вестник, това стана чак 26 април, а постановлението на Министерския съвет как точно да става това дойде още една седмица по-късно – на 5 май.

операционна зала

В това постановление е описано, че за повечето украинци безплатното здравно осигуряване важи за три месеца, смятано от 26 април (ако са получили временна закрила преди това) или от датата на получаване на закрилата (ако е след 26 април). За децата и възрастните то е до края на срока на временната закрила.

Голям проблем за украинците е
намирането на личен лекар,

който да ги приеме, защото има и лекари, които подари натовареност или друга причина, им отказват да ги запишат. Едва от миналата седмица на официалния сайт за помощ за украинските бежанци се появи списък с лични лекари в София, Бургас, Варна и Пловдив, към които украинците могат да се обръщат. „Не повече от 100 души от Украйна имат избран личен лекар и в същото време са здравноосигурени“, написа преди дни Ваня Добрева от Асоциация „Хипофиза“ в писмото си до институциите.

Предстои да се види как ще реагира Здравната каса при обработката на всички протоколи за лечение за хронично болни.

Украинците в България, които искат да се установят тук, имат и още един проблем – заради разликата в имунизационните календари има няколко ваксини, които трябва да бъдат поставени на децата, които искат да посещават български училища, детски градини и ясли. Ако все още няма личен лекар, то единствената възможност е

детето да се ваксинира е
в регионалната здравна инспекция,

но за целта трябва да има нужната подготовка и организация във всички регионални здравни инспекции, особено в тези, на чиято територия има повече украински деца.

„Хората се въртят в един омагьосан кръг. Не защото няма централно решение, а няма оперативно решение, отново имаме нещо, което е направено и е добре, но на ниво администрация и администриране на процесите е пълен кошмар“, коментира още Кремена Кунева и добавя: „Крайно време е, не само заради украинците, а и заради всички хора в страната, институциите да спрат да разхождат хората, а да направят процесите, така че да са за хората“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

петрол

Петролът скочи след решението на ЕС

полиция

Спецакция в пет града след кражба на 350 000 лв. и злато