in ,

Сто дни война в Украйна: от този момент всяка победа на фронта е решаваща

Когато в 5 ч. сутринта на 24 февруари Русия все пак сбъдна прогнозите на Съединените щати и нападна Украйна, цялата страна бе обгърната от тъмнина, а огромни облаци от сраженията се виждаха и от космоса.

Почти сто дни по-късно (стотният тече в момента) Кремъл иска тъмнината да е информационна: държавните медии да не наблягат на това колко дълго продължава войната. Властите, според източници на базираното в Рига издание „Медуза“, се опасяват, че руснаците може и да забележат колко се е проточила. При това и в момента за войната в Русия може да се пише само по „официални източници“.

„Военната спецоперация“ според Русия (и война – според Европа, САЩ и съюзниците им) започна с уверения, че управляващите ще бъдат свалени, защото нямат подкрепа от народа в действията си (всъщност това твърдеше Москва и за членки на ЕС като България), а столицата ще падне бързо. Руският президент Владимир Путин призова украинските военни да извършват преврат още на втория ден.

Вместо това Русия, дори да овладява територии на юг по крайбрежието и на изток – в Донбас, напредва бавно, на места не успява да пробие украинската защита и откри, че армията на Киев не е за подценяване.

Русия не обяви война, но на практика въведе военновременна цензура със закона срещу „фалшивите новини“, дискредитиращи въоръжените сили. Някои медии, като критичния към властта „Новая газета“ (с главен редактор Нобелов лауреат) спряха да излизат; други като „Ехото на Москва“ бяха закрити; трети се съобразиха, а четвърти продължиха от чуобина. В резултат руските медии могат да преповтарят само онова, което държавата иска хората да чуят.

Налаганото от Кремъл мълчание обаче не може да промени нито резултата на бойното поле, нито факта, че „операцията“ не върви по план. Украйна стои все по-уверено, министри я напускат за срещи със съюзници (един от тях, външният Дмитро Кулеба, бе и в България), за да търсят помощ, президентът Володимир Зеленски дори напусна Киев и се приближи до фронтовата линия.

След три месеца обаче напрежението се превръща в изтощение. Украйна губи някои битки на изток и на юг, но Русия напредва много бавно. Всяка малка победа на бойното поле може да е важна за това кой какво ще спечели на масата за преговори, а и след колко време ще се седне на нея: след месеци или години.

Какво се случи, как то промени Европа и какво ще последва?

На бойното поле: началото

Първо бяха въздушните и ракетни удари по няколко града – столицата Киев, втория по големина Харков, областите центрове Чернигов и Суми на север, азовското и части от черноморското крайбрежие на юг. Руски военни на километри от центъра на Киев имаше под 36 часа след началото на войната.

Четири дни след войната дойдоха и първите преговори, но без особен успех. Големият пробив бе месец по-късно, когато с посредничеството на Турция Украйна отправи конкретно предложение, което може да доведе до край на войната. За Русия то бе недостатъчно. В деня на преговорите на 29 март обаче Москва изтегли силите си от Киев след месец на неуспешна обсада и това зададе тона за промяната в подхода ѝ към войната, след като не постигна основни цели.

война

Междувременно Русия бе успяла да овладее първия си голям град – Херсон – а в последвалите три месеца постепенно да завземе почти цялото азовско крайбрежие. Херсон падна на трети март, а две седмици по-късно битката за индустриалния Мариупол се разгоря с пълна сила в условията на руска обсада. Стотици хиляди останаха без електричество и вода, ключови сгради бяха бомбардирани.

война

Москва започна да напада и на запад, за да покаже, че няма да позволи да продължават европейските оръжейни доставки. В края на март обаче обяви, че насочва вниманието си към конкретни цели: Донбас или двата му основни района, Донецка и Луганска област (в първата влиза Мариупол).

Бойно поле: Донбас

На 3 април, докато руските войски се изтегляха, украинците намериха десетки трупове по улиците на киевското предградие Буча, впоследствие – и на други места. От някои западни страни (но далеч не всички) дойдоха обвинения в геноцид и военни престъпления, Русия настояваше, че инцидентът бил изфабрикуван. Съобщенията за убити цивилни зачестиха.

В следващите шест седмици Украйна отбеляза няколко успеха, сред тях – атаката, потопила крайцера „Москва“ (флагман на черноморския флот) и изтласкването на руските сили от Харков. САЩ междувременно обявиха огромен (40 млрд. долара) пакет с военна, икономическа и хуманитарна помощ, Европа – план как да се плаща възстановяването на Украйна (но с него – и пенсии и заплати в администрацията).

В същия период обаче Мариупол падна изцяло в руски ръце, след като бойците от батальона „Азов“ и военните, укрили се в комбината „Азовстал“, се предадоха, а градът е на практика унищожен. Така Русия си осигури сухопътен коридор между Крим и собствената ѝ територия. Украинската контраофанзива в Донбас се забави, Русия почти напълно превзе Луганска област и ще насочи вниманието си към остатъка от Донецка, втория регион на Донбас (в който е и Мариупол).

Към момента по данни на Зеленски Русия владее 20% от украинската територия. Президентът призна, че Киев няма да може да си я върне цялата по военен път. Никоя от двете страни не дава признаци на отстъпление. Русия и верните ѝ сепаратисти държат Херсонска област, по-голямата част от Запорожка (и двете са на юг) и почти цялата Луганска и по-голямата част от Донецка област на изток.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Магнитски

Кой е Магнитски и защо трябваше да умре

Гешев

Гешев: Ние сме последният страж на законността