in ,

Новата реколта пшеница – малко по-слаба, много по-скъпа

Докато част от света се притеснява за достъпа си до основни храни заради войната в Украйна – един от най-големите производители на пшеница, слънчоглед и др., реколтата от пшеница, която в България се очаква да бъде прибрана през юли, ще е съвсем малко по-слаба от миналогодишната. А тогава бе прибрано рекордно количество.

Междувременно обаче хлебното зърно поскъпна в глобален мащаб поне с 50%, но причината за това не е войната. Макар и не безпроблемно Украйна успява да изнася зърно, както и Русия – другият голям производител в тази част на света. Поскъпването идва заради разходите за торове, горива и труд, чиито цени бяха тласнати силно нагоре заради стойността на природния газ.

Анонсите на държавата, че ще се запаси със зърно, от които действия реално не последваха, са създали известен хаос на пазара, от който печеливши са се оказали само търговците.

Всеки сам си преценява

Всеки производител е торил според възможностите си. На едни площи е торено, на други – не достатъчно, но впоследствие това ще се отрази на добива от декар. Тези, които не са торили, ще получат по-малък добиви ще са по-уязвими в тази криза.

Така обобщава ситуацията с новата реколта от пшеница Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Причината е, че заради скока в цената на газа производителите купуват 4-5 пъти по-скъпи торове, препаратите за растителна защита за година също са добавили около 40% към цените си, с толкова са се повишили и заплатите в този сегмент от земеделието, посочва Костадинов.

Всичко това е повишило значително разходите по отглеждането на реколтата. „Цената й се влияе от данните, оповестявани от Световната организация за зърното, от борсовите котировки, но определено цената няма да е като минала година“, подчертава Костадинов. Напомня, че купуването на първите количества през миналото лято е започнало при 300 лв. за тон, а сега вече има сделки „на зелено“(продажби преди прибирането на реколтата – бе. а.) за 750-780 лв. на тон.

Щрихи към нерадостния пейзаж с цените добавя и сушата. Това важи особено за Северозападна България, където едва преди седмица са първите валежи от последното торене насам. Затова и много посеви с пшеница са вече изсъхнали – в момент, в който влизат във фазата на узряване. „Всичките очаквания за миналогодишния добив няма да се оправдаят“, смята Костадинов.

Пшеница ще има за всички

Васил Симов, изп. директор на Софийската стокова борса, пък коментира, че в България има свръхпроизводство не само на пшеница, така че проблем с недостиг на основни храни не може да има. Прогнозата му е за реколта от около 6 млн. т хлебно зърно това лято. За сравнение през миналата година бяха прибрани рекордните 7.1 млн. т, а вътрешното потребление е 1.8-2 млн. т годишно. Оценката му е, че ще останат поне 4 млн. т за износ.

Далеч сме от тези региони, където се очакват затруднения със снабдяването с хранителни стоки и глад. Специално в България има свръхпроизводство на пшеница, царевица и слънчоглед.

Борсовата цена на пшеницата в Черноморския басейн, което включва производството на България, Русия и Украйна, значително се е променила за последната година. Миналата година по това време пшеницата на Русия и Украйна се търгуваше по 265 долара на тон, а българската – 230 долара на тон. Сега майската цена на руското и украинското зърно е 390-395 долара на тон, което е ръст около 50% за година, казва Симов. В България зърното поскъпва със 70% за последната година до около 400 долара на тон.

Между 50 и 70% е поскъпването и на пшеницата на други основни пазари каквито са САЩ, Франция и Германия. „Но радващото е, че от края на февруари досега пшеницата не поскъпва, дори има забележим тренд на поевтиняване“, посочва Симов.

Обяснението за това е, че въпреки войната в Украйна и някои засушавания, производството на пшеница в света се очаква да е общо 779 млн. тона, което е повече от предходни реколти, а невъзможността на Украйна да изнесе цялата си реколта от миналото лято не се оказва фатално, обяснява Симов. Посочва, че има държави с много по-добро производство от предходни години – целият ЕС, Канада, Австралия, Аржентина, Русия.

В допълнение самата Украйна има неизнесени от предишната реколта 15-20 млн. т, а по данни на Световния съвет по зърното Украйна очаква реколта около 20 млн. т пшеница при 28 млн. т през миналото лято.

пшеница

При това положение няма как да се очаква рязко поскъпване на пшеницата, макар че отчитаното вече спрямо миналата година да не е никак малко. То обаче е в резултат на поскъпналите разходи за отглеждането й – торове, горива, труд, а не на по-слаба реколта, допълва Симов. Очаква, когато новата реколта излезе на пазара, достигнатите цени да намалеят с около 10%.

Отбелязва все пак, че много трудно се правят анализи и прогнози в ситуация на война, а все още на пазарите в цените е калкулирана потенциалната опасност от недостиг на суровини. Въпреки че се очакват големи реколти в целия свят.

Държавата щеше да купува хлебно зърно

В началото на март, малко след като Русия нахлу в Украйна, се разбра, че управляващите смятат да натрупат запаси от хлебна пшеница. По-късно за целта бяха заделени 1 млрд. лв. от бюджета като нямаше голяма яснота на какъв принцип, при какви условията и откъде ще се купува зърното, а държавните фирми, натоварени със задачата, се оказаха с по под 10 служители и липса на опит в подобни сделки.

Министерството на земеделието не отговори на въпроси от „Дневник“ дали изобщо е купено някакво количество пшеница от заявените 1.5 млн. тона. Но няма данни да е имало подобна сделка, а в четвъртък, 2 юни, се разбра, че Агенцията по вписванията е отказала да впише увеличението на капитала на държавното дружество „Врана“ със сумата, отпусната от държавния бюджет за покупка на хлебна пшеница. Наскоро земеделският министър Иван Иванов посочи тъкмо изпълнението на това условие, след което да се започне изкупуването.

Васил Симов коментира, че на Софийската стокова борса, където обичайно минават подобни сделки, включително и когато Държавният резерв обновява запасите си, държавата все още не се е появила като купувач. Според него напразните очаквания за това „малко блокираха пазара“. Производители са звънели да питат, били са в очакване на подобни сделки, а само по-предприемчивите зърнотърговци успели да си реализират продукцията зад граница.

„После се появи идеята Държавният резерв да опресни наличностите си, но като че ли въпросът е по-скоро организационен и финансов и до момента не се е реализира идеята“, посочва Симов.

Костадин Костадинов пък коментира, че от заявленията на държавата в крайна сметка полза имат търговците на зърно, където вече се намират останалите количества от предната реколта. По негови оценки те са около 1 млн. т. Посочва, че вече няма неформални пречки пред износа, каквито се появиха в началото на войната. Тогава неговите колеги съобщаваха за умишлено бавене на документите при износ, с което се осуетяват сделки по износа.

Просто от неопитност и прекалено много приказки се стигна до ситуация, изгодна за търговците. Създаде се хаос с приказките на правителството.

Обясни, че всички производители, които са имали непродадени количества, са побързали да ги реализират в момента, в който са чули на каква цена иска да ги вземе държавата, която е била под тази на пазара. „А тя трябва да създаде пазарен механизъм, по който да се определя пазарната цена на зърното, а не да ви кажат 475 или 570 лв. за тон при пазарна цена от 600 лв. и нагоре. Никой няма да си даде зърното на такава цена“, посочва той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

гонка

Зрелищна полицейска гонка в София по чудо завърши без пострадали

Лавров

„Още не владеем телепортацията“: София и Скопие попречиха на визитата на Лавров в Белград