Пътят към мира е да чуем кюрдите

Този процес може да бъде успешен само ако всички, особено жените, опозицията, гражданското общество и интелектуалците, действат заедно и решително. Ако наистина искаме Турция да живее в мир, не можем да избягваме предприемането на конкретни стъпки за мир Сибел Йигиталп През последните седем месеца преговорите в Измаил предизвикват тих, но дълбок обществен дебат в Турция. От една страна, подновеният диалог на кюрдите с държавата поражда надежда за мир; от друга страна, продължаващите репресивни политики засенчват тази надежда. Държавата не предоставя открита и прозрачна информация за процеса. Разговорите се водят в тесен кръг и при затворени врати. Тази ситуация предизвиква сериозен скептицизъм сред онези, които изискват прозрачност. Засилващите се военни операции на изток от Ефрат и политическите интервенции срещу ЧКП на запад подхранват климата на конфликт вместо на мир. Кюрдският въпрос, който чака решение повече от век, все още е доминиран от подход, ориентиран към сигурността. Докато държавата решава въпроса в рамките на "Турция без тероризъм", кюрдите настояват за равноправно гражданство и демократични права. Все още няма истински диалог между тези два подхода. Пространството за демократична политика се свива с всеки изминал ден. Насочването към общини на CHP, арестите на избрани кметове и затварянето на хиляди дисиденти поставят под въпрос разбирането на държавата за демокрация. Това поражда дълбоко недоверие в обществото. Съюзите, създадени в името на демокрацията, често изолират опозиционните партии и отслабват общите им основания за борба. По отношение на партийната политика, наследството на партията ДЕМ, имунитетните гласове на CHP по време на ерата на Кълъчдароглу, партньорствата във властта, оформени от "духа на Йеникапъ", и националистическите политики предизвикват сериозен скептицизъм към CHP сред кюрдската общественост. Въпреки това всеки удар по градския консенсус, установен в Истанбул, е и удар по волята за съвместен живот. Това не е само градски проблем, а и праг, който определя бъдещето на връзката на страната с демокрацията. Пътят към мира започва от местното помирение и се пренася към централното правителство. Някои опозиционни кръгове на запад от Ефрат обвиняват кюрдите: "Защо говорите с ПСР? Ердоган продължава президентството си благодарение на вас", казват те. Но никой не задава тези основни въпроси: Какво искат кюрдите? Какво мислят те? Какво чувстват? Всеки говори, чете намерения и прави изводи от собствения си фронт. Но малцина се вслушват във волята на народа, в неговия пряк глас. Истинският въпрос обаче е следният: Да се противопоставим на усилията на ПСР за криминализиране на районите, в които е постигнат градски консенсус, и същевременно да подкрепим преговорния процес в Имралъ, ще бъде от решаващо значение за финализирането на този процес. Тези две на пръв поглед противоречиви позиции всъщност са два взаимно допълващи се стълба на защитата на мира. Успехът на този процес е възможен само ако всички, особено жените, опозицията, гражданското общество и интелектуалците, действат заедно и решително. Ако наистина искаме Турция да живее в мир, не можем да избегнем предприемането на конкретни стъпки за мир. Този процес може да прерасне в мир, само ако местната динамика стане обща за цялата страна и тази общност се пренесе в централното правителство. Пътят към това минава през организирана и устойчива борба.