Току що слънцето проникна в тъмната й стая и тя се пробуди от тежката вечер, вечер в която качваше снимки със скъпо изглеждащи чаши, питиета и охолно подредена маса с деликатеси.
Тежка вечер изпълнена със сторита, хаштагове, чеквания и фольол на разни хорица в Инстаграм.
И тя за добро утро проверяваше своя таргет в профила си, беше удвоила посещаемостта си след поредната нелепо еротична снимка на която все едно е драгкуийн а не една абитуриентка.
Абитуриентка която мечтае бъде приета в поредния университет в София и това да бъде билета към инфлоенсърския живот, живот на сторита без емоция, без погледи.
А само фалшиви фасони, подражаване на популярни американски особи и една голяма заблуда.
Заблудата, че си някой някъде затворен в четири стени, но не четири домашни стени а четирите стени на телефона.
Едната стена самота.
Втората стена евтино продаване.
Трета илюзията, че ще генерираш финанси оттам.
И четвъртата реалността, че за пореден път ще си на бурканена диета в големия град, с празната ти душа.
И парите които дори ще можеш да генерираш от това приложение сигурно ще ти стигнат за едно сокче от десет, прощавай и то дори вече не е десет стотинки.
Една нова мода която не само е прах в очите на тези които гонят бърза популярност с цел плътски преживявания, возене в в скъпи коли и разходка до следващия апартамент където ще си употребен.
А заблудата, че посредством няколко лайка и последователи ти ставаш.
Ставаш някой само в твоята главичка където короната е по – голяма от егото ти и именно то те тласка към порока на тази световна дума, пълна с очаквания и празна от смисъл и загуба на теб самия защото нищо друго не печелиш а само губиш, губиш най – скъпоценния ресурс който имаш а именно 86 400 секудни всеки ден в твоята сметка на бъдещето, за бъдещето.
За това затвори телефона прочети една интригуваща книга, развивай потенциала си, посети няколко семинара, научи се да говориш и да бъдеш душевен, защото някъде там е тя емоцията ти.
