in ,

Българо-българската война

По колко въпроса сме разделени на две вражески армии? По въпроса за войната в Украйна, като тук могат да се конкретизират и няколко подвъпроса, най-главният от които е да изпратим ли на нападнатата Украйна военна помощ. По въпроса за членството на Северна Македония в Европейския съюз. По въпроса за цените, пенсиите, заплатите, по въпроса за или против хартиените бюлетини, а отскоро и хартиените рецепти. По въпроса за реформата в здравеопазването и за още няколко други реформи.

Можем да продължим и с други разделителни линии, но това ще е увъртане. Защото сега въпросът, по който сме разделени, макар и да не го назоваваме и нито един политик до този момент да не е имал честността да изрече на висок глас, е един-единствен: накъде върви България, ще продължава ли да е част от свободния свят, или ще се върне в орбитата на Русия?

През цялата съвременна демократична история на нашата страна през последните 33 години този въпрос не е стоял толкова прикрито и едновременно с това толкова видимо и остро. Имало е време, в което, каквото и да сме говорили, е ставало въпрос за брутално бандитско ограбване. Имало е време, в което, каквото и да сме говорили, е ставало въпрос за корупция. Както е имало времена, в които, в каквито и нови ценности да сме се вричали, е ставало въпрос за усвояване на едни фондове. Точно сега, каквото и да си говорим, става дума дали да вървим напред към бъдещето, или да се връщаме назад към миналото, цитира „Дневник“ Точно сега дилемата „идват насам едни големи пари, важно е кой ще ги харчи“ е по-незначителна от „има две посоки, коя да изберем – западната или източната?“ Да, неудобно и неприемливо е да се заявява така директно тази дилема точно във време, в което България е не само географски, но и политически част от по-добрия, по-уредения, по-задоволения, по-справедливия свят, затова всеки си намира начин да го казва, уж без да го казва.

Най-големият мъченик на това шизофренично поведение е президентът Румен Радев. Подозиран от първия миг по чисто биографични причини и цвят на чорапите, на него му беше най-трудно да се прави едновременно на натовски генерал и руски агент. Може да се каже, че балансираше сравнително прилично, ако не беше онзи пусти въпрос „чий е Крим?“, който сложи край на танца стъпка насам-стъпка натам. Стефан Янев – и тук нямаше особена изненада, ясно е, че той и президентът играят в един отбор в състезанието за купата на Червената армия. Костадин Костадинов вероятно мисли, че нему се полага тази купа по право, но му предстои голямо разочарование – по-капризните сред неговия електорат ще изберат Стефан Янев, а родените от Червеното знаме ще се влеят в новите редици на Мая Манолова или ще се върнат в старите редици на Корнелия Нинова.

Корнелия Нинова – тази гросмайсторка на лъжовните думи и лъжливите ходове, удари всички преструвачи в земята, като до обед се зарича, че дори едно българско патронче няма да бъде дадено на украинската армия, а следобед разписва големи партиди боеприпаси, които тръгват към Украйна по заобиколния път през други страни. На Корнелия Нинова никога и през ум не ѝ е минавало да устоява мястото на България в НАТО и Европейския съюз, но и това никога не ѝ е личало повече от сега. Красимир Каракачанов, вече освободен от бремето да се прави по служебна характеристика на натовец, също изрече неща, които съвпадат с източния, не със западния интерес. Няма смисъл да се продължава с този списък, макар че в него не бе включен най-сложният, най-енигматичният и най-практичният образ – Бойко Борисов. За разгадаване на сложните лабиринти, по които той крачи едновременно и към Изтока, и към Запада, са нужни уменията на екип от психолози, стратези, психиатри и други експерти по човешко поведение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

европа газ

Европа се готви за отказ от руски петрол от края на годината

николай събев

Събев за президента: Шарлатанин си, когато вдигнеш юмрук на чужд протест