in

Без руски газ, петрол и уран? Енергийните министри на ЕС се събират извънредно

Енергийните министри на страните от Европейския съюз се събират днес извънредно, за да обсъдят енергийните доставки. Това става няколко дни след като Русия спря газа за България и Полша, а поне още две страни (Чехия и Финландия) обявиха, че няма да плащат според схемата „газ срещу рубли“.

Разговорите почти сигурно ще засегнат задаващ се шести пакет санкции на ЕС, в който се очаква обявяване на отказ от руския петрол до края на годината. Обсъжда се и ембарго за руски уран за ядрената индустрия – суровина, която съюзът внася почти изцяло от чужбина, а Русия е вторият по големина (около 20% дял) вносител след Нигер.

Газовата тема е най-належаща и редица държави са поискали допълнителни правни разяснения от Европейската комисия дали приемането на „газ срещу рубли“ представлява нарушение на финансовите и валутни санкции срещу Русия. За България и Полша това, изглежда, вече няма значение, защото и двете страни обявиха, че отказват едностранно въведената промяна от „Газпром“ и преминават към алтернативни доставки.

Твърде много неща не са наред с призива на бизнеса и Нинова да се плаща за газа в рубли
„Файненшъл таймс“ цитира в петък енергийния министър Александър Николов да казва, че се преговаря с представители на ЕС за намиране и финансиране на алтернативни доставки. По думите му споразумение се очаква не по-късно от тази седмица. Очакванията му са да няма значително повишаване на цената, а това зависело от общия подход в ЕС и нов механизъм за групови покупки на големи обеми газ.

Чехия обяви снощи, че за пръв път държавният резерв е купил природен газ (2.4 тераватчаса от CEZ, което са около 2% от потреблението през 2021 г.) за над 360 млн. евро. Страната преговаря с Полша за довършването на газова връзка за снабдяване от терминал за втечнен газ и Норвегия.

За повечето европейски клиенти на Русия плащането за газ трябва да се направи до 20 май и в петък вносители от Дания (Orsted), Италия (ENI), Австрия (OMV) и Германия (Uniper, RWE и VNG) казаха, че няма да приемат сметките в рубли в „Газпромбанк“ или че разговарят с руснаците възможно ли е да получават газ, без да нарушават санкциите на ЕС. Последното означава Русия да изрично да потвърди за тези компании, че са си платили за газа, когато са направили валутния превод, а не този в рубли, както е описано в указа на Владимир Путин от края на март.
Може умишлено да остане „малко бъркотия“

Такава е и препоръката от 21 март на Еврокомисията, но днес би трябвало тя да даде допълнителни разяснения, които да премахнат двусмислици и различни интерпретации на отделните държави кое е позволено, съобщи „Ройтерс“.

Но дипломат от ЕС коментира за агенцията, че и след това Брюксел може да остане известна „бъркотия“ в името на това да не се разрастват разминаванията между подходите на отделните страни, продиктувани от това доколко са зависими от руския газ и какви за графиците им за плащане. Германия например вече заяви, че делът на вноса от „Газпром“ е толкова голям, че няма как бързо да се откаже.

Правителството в България тепърва трябва да даде повече подробности как точно са се развили събитията след указа на Путин и как си представя страната да замести руския газ.

В неделя енергийният министър Александър Николов каза пред Би Ти Ви, че в момента България плаща с 10% по-скъп газ отпреди спирането на доставките от „Газпром“. Но с уточнение, че сравнението е с цени по съществуващия договор, но при неподписан анекс от страна на България по него да плаща количествата в рубли. Коректното сравнение щяло да бъде дадено на 4 май, сряда, когато се очаква КЕВР да обяви цената на газа за месеца.

Чуждестранна кантора е била наета от България за анализ на риска

Николов разказа за „Файненшъл таймс“ в петък, че преди уведомлението от „Газпром“ на 26 април България е поискала от международна правна фирма мнение за руската схема и оценка на всички произтичащи от нея рискове. Те се оказали твърде големи, тъй като подписването на анекса от българска страна щяло да представлява драстична промяна на договора, включително защото няма да е ясно при какъв обменен курс се прави превалутирането, казва министърът.

„Българската страна щеше на практика да изгуби контрол над парите, след като е превела доларите, и щеше да остава рискът да е нарушила задълженията си, в случай че „Газпромбанк“ по някаква причина не ги обърне в рубли. „Булгаргаз“ нямаше да има доказателство, че е изпълнил договорните си задължения“, цитира FT енергийния министър.

България попитала „Газпром“ за разяснения, докато „Булгаргаз“ превел според изискванията на договорите 50 милиона долара и трансферът е бил потвърден, разказва още Николов. Но на 26 април пристига уведомлението за спиране на доставките и парите са върнати обратно.
Няма никакъв шанс да подпишем анекса, защото „ако го направим, може да бъдем съдени за това, че не сме защитили държавно имущество или държавна компания“, казва Николов. „Вероятно и другите страни ще се сблъскат със същия проблем“, допълва той, а „Файненшъл таймс“ коментира, че опитът на България дава информация на останалите в ЕС как да действат с наближаването на сроковете за техните плащания.

Според Николов решението да не се приеме руският ултиматум е политическо и икономическо: „Политическите и бизнес решенията съвпадат напълно. Следваш добрата воля и финансовия разум.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Булгаргаз
газопровод

Русия спря газа за Германия по газопровода „Ямал – Европа“